- себча
- [سيبچه]1. ниг. себак2. як навъ ҳалвое, ки ба шакли гулӯла – лӯнда сохта мешуд
Толковый словарь таджикского языка (в 2 томах). — Душанбе, НИИ языка и литературы им. Рудаки. Под редакцией Сайфиддина Назарзода. 2008.
Толковый словарь таджикского языка (в 2 томах). — Душанбе, НИИ языка и литературы им. Рудаки. Под редакцией Сайфиддина Назарзода. 2008.
себак — [سيبک] 1. себи хурд, себча 2. порчаи гулӯлаи хамир ба андозаи як нон, зувола; себак гирифтан хамирро зувола кардан … Фарҳанги тафсирии забони тоҷикӣ